На 16.06.2014 г. в Българския културен институт в Братислава се състоя лекция по повод 130 години от преселването на словаците в България. Доц. д-р Стефан Зеленак представи историческите предпоставки за преселването на словаците в България в периода от 1884 до 1907 година. Една от основните причини е недостигът на земеделска земя следствие на засилената миграция в рамките на Австро-Унгарската империя и на значителния естествен прираст на населението. Новата надежда за словаците-заселници в Банат, Бачка, Срем и други селища става България. Словаци емигрират в България от следните населени места: Падина, Надлак, Ковачица, Стара Пазова, Ашаня, Болиовце, Петровац, Хложани, Кисач, Тоткомлош, Питварош. През 1907 г. приключва миграцията на словаците към България. Те се заселват предимно в Плевенско, като селища с приблизително 20% словашко население стават Горна Митрополия, Бръшляница, Мъртвица, Долно Озерово, Пишурка и Орехово. В края на Втората световна война българските словаци заминават да се бият редом с останалите си съграждани и внасят своя принос в победата над фашистка Германия.

В периода от 1946 – 1960 г. постепенно в родината си Словакия се завръщат близо 95% от българските словаци. Лекторът използва за презентацията си географски карти, фотографии и документални материали, отразяващи историческите събития, свързани със съдбата на словаците от края на 19-ти и началото на 20-ти век.

След доц. Зеленак лекция на тема „Словаците в България в периода 1918 – 2014 гг.” изнесе проф. д-р Ян Ботик. Разпадането на Австро-Унгарската империя и създаването на Чехословашката република през 1918 г. оказва голямо влияние върху живота на чехите и словаците не само в новосъздадената държава, но и в чужбина. Държавните ръководители на Чехословакия проявяват голяма воля в грижите си за емигрантите, за да предотвратят тяхната денационализация и асимилация в чуждата страна.

В лекцията си проф. Ботик проследява процеса на създаването и дейността на институциите, ангажирани със съхраняването на националната идентичност на словаците в България от края на Първата световна война до съвременността. Много важна роля играе „Чехословашкият народен дом Т. Г. Масарик“ в София, който функционира ефективно и чрез своите филиали в Горна Митрополия, Подем, Бръшляница и Войводово. Той подчерта разликите в социалното положение и принадлежност на чехи и словаци: докато чешките имигранти са представители на интелектуалните среди, индустриалци, предприемачи и търговци, то словаците в България са земеделските производители, които въвеждат първите земеделски машини в България като вършачката напр.

Лекторът разглежда въпроса за миграцията на словаците в България в контекста на миграцията на словаците по света. Изложението му се основава на богат изворов материал от спомени, журналистически, историографски и етнографски публикации, представящи всекидневието и историческата съдба на българските словаци.

На лекцията присъства и Н.П. госпожа Маргарита Ганева, извънреден и пълномощен посланик на Република България в Словашката република, членове на Съюза на Словаците от България, на Българския културен съюз в Братислава и приятели на България в Словакия.

Организатори: Съюза на Словаците от България в Словашката република, БKИ Братислава.