Жилинският фестивал на маскарадните игри е един от най-големите културни събития в гр. Жилина и най-големият карнавал в Словакия. На неговия 10-годишен юбилей се представиха рекорден брой участници от България, Словакия, Чехия и Полша. Представен бе и специалният гост - маскарадната група от Долна Секирна - България, която е удостоена с престижната награда „Златната маска“ на 23-я международен фестивал на маскарадните игри „Сурва“ в Перник.

Фестивалът „Сурва” се организира от 1966 г. ежегодно в края на месец януари. През 1995 г. Перник е приет за член на Федерацията на европейските карнавални градове (ФЕКГ). През 2009 г. президентът на ФЕКГ Хенри ван дер Кроон обявява Перник за Европейска столица на сурвакарските и кукерските традиции. Най-атрактивният му акцент е двудневното състезателно дефиле на маскарадни групи от страната и от чужбина. Традиционно във фестивалната надпревара участват около 6 000 души в около 100 маскарадни групи от всички етнографски райони на България и гости от Европа, Азия и Африка.

Подобно на Перник, най-важната част от програмата на Карнавала в Жилина е шествието през улиците на целия град на маските из града.Фестивалът в Жилина официално бе открит пред кметството, където се събраха всички участници с маски. Тази година в него участваха различни фолклорни групи и самодейни състави, които представиха карнавалните традиции на съответните региони. Сред тях се отличаваха оригиналните костюми и маски на съставите Поважан, Зазрива, Розсутец, Магура, Пречин, Кисуцки Лесковец. Особено внушителни бяха 3-метровите кукли на кукления театър „Квелб” на гостите от Ческе Будейовице.

Истинска сензация предизвика появяването на българските кукери в ярко-червени костюми, със собственоръчно изработени от дърво, кожа и пера маски, високи 2-3 метра. Пред тях вървяха девойки с национални носии с надпис „България”, както и облечен в гвардейски дрехи знаменосец със сабя и трибагреник в ръце. Подиумът започна да се огъва под тежестта на яките български момчета, опасани около кръста с тежки чанове. Звуците им кънтяха из целия град, прогонвайки не само зимата, но всяка лоша мисъл и енергия. Представянето на българската група бе прекрасна възможност да споделят магията на играта. За словашките зрители бе удоволствие да се запознаят с богатата българска фолклорна традиция, да се почувстват обновени и да си пожелаят здраве и късмет.

Кукерските маскарадни игри от България са достигнали до днес варианти на древна ергенска обредност и са кандидати за включване в списъка на нематериалното духовно наследство на ЮНЕСКО.

Нещо за произхода на маскарадните игри в Словакия. Карнавалният сезон започва на Богоявление с музика, песни, танци и веселие. Това е период на преход от зимата към пролетта с чествания и весели събития - приготовления на деликатеси и наденички от прясно свинско месо, танцови вечеринки, сватби и балове – любими тържества на словаците и до ден днешен. След периода на веселби започва най-големият пост в католическата традиция. През последната неделя преди Великден, маскираните млади ергени ходят на карнавални шествия от къща на къща. Като награда получават бекон, наденички, яйца, сладкиши и разбира се почерпка – алкохолната напитка боровичка, произведена от хвойнови семенца и връхчета.

Oрганизатори: БКИ Братислава, Културно-информационен център Перник, Община Перник, Община Жилина.