Ретроспективна изложба на Владимир Димитров-Майстора
На 26 март 2025 г. Българският културен институт ще представи ретроспективна изложба на творчеството на големия български художник Владимир Димитров-Майстора, дело на едноименната Художествена галерия на гр. Кюстендил. Изложбата от фотоси върху платно ще бъде съпроводена с представяне на книга - монументален труд с автор проф. Валентин Господинов, посветен на творчеството на Майстора. Книгата е луксозно издание за художника във формат от 450 страници с над 400 илюстрации на негови творби и е издадена с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ и Община Кюстендил.
Проф. Господинов, който е директор на ХГ „Владимир Димитров-Майстора“ - Кюстендил и преподавател по скулптура в Художествената академия в София, лично ще представи книгата си на словашката и българската аудитории. Събитието е посветено на националния празник на България – Освобождението от османско иго – 3-ти март 1878 г. и ще се проведе под патронажа на Н. Пр. извънредния и пълномощен посланик на Р. България, г-н Васил Петков. То е в крак с новите изисквания за провеждане на значими събития – част от съвместната политика на културната дипломация с Посолствата на Р. България. Миналата година в България се състояха редица събития по повод честванията на 140-та годишнина от рождението на Майстора. В галерията в Кюстендил бе експонирана изключителна по обем и качество изложба с творби на големия художник.
Владимир Димитров Поппетров се ражда през 1882 г. в Дупнишка околия. По-късно семейството му се преселва в град Кюстендил. Там те живеят в крайна бедност и младият Владимир е принуден да напусне училище, за да работи и подпомага близките си. Докато работи като писар в Кюстендилския съд – в свободното си време рисува. Талантът му е забелязан, и благодарение на неколцина по-заможни кюстендилци, които събират определена парична сума за неговото обучение, през 1903 г. той се записва да учи в Държавното рисувално училище (днес Национална художествена академия) в София. Признание за неговия талант и упорита работа още там, е получаването на прозвището „Майстора”, дадено му от неговите състуденти. По време на войните: (1912–1918) Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, Майстора участва като доброволец – военен художник. Докато рисува сцени от бойното поле, у него се заражда копнежът, като се завърне от фронта, да създаде ведра, човеколюбива, национална по дух и форма живопис.
През 1924 г. Майстора се установява в село Шишковци, недалеч от Кюстендил. Започва най-активният период в неговото творчество (1924 – 1945), като голяма част от картините си той създава под открито небе – там, където са и неговите модели – жътварите, копачите, косачите. Рисува на полето, в овощните градини, под ярките лъчи на слънцето. От творбите му струи радост и вяра, младост и мъдрост, хармония и красота. В същината си те отразяват първичната привързаност на българина към земята и безкористния идеализъм на художника. Характерни, както за личния му почерк (той не подписва творбите си, тъй като са уникално разпознаваеми), така и за националния ни живописен стил, са интензивният цвят и декоративната звучност, много близки до естетическите принципи на старата българска иконопис.
Владимир Димитров умира през 1960 г. в София. След многобройното поклонение е погребан в Централните софийски гробища, а през 1972 г. тленните му останки са пренесени в любимото му село Шишковци. Удостоен е с най-високите държавни отличия за своя принос в националното ни изкуство. През 1982 г. Съюзът на българските художници учредява Национална награда за живопис, носеща неговото име.
