На 12. 12. 2024 г. Българският културен институт откри в своите зали изложбата „Иван Белчев – художник на съкровеното“. Тя бе представена от Проф. д.н. Иван Маразов, който въведе гостите в творческвото на Иван Белчев, като каза, че картините му внасят умиротворение и тиха поезия в дома. В трудната техника на акварела той постига изключително дълбоки измерения, а в живописта внася тихата лирика на пейзажа, оставайки далеч от „големите теми“ и агресивните решения, посветен на съкровеното „свое“. Събитието уважи консулката на Р. България – г-жа Габриела Примова.

Директорката на БКИ г-жа Ваня Радева определи творчеството на Иван Белчев като разкриващо странична линия в българската живопис от новото време – след началото на 60-те години. Живопис, отличаваща се с тънко чувство за цветна хармония, майсторско изграждане на колоритната композиция като динамично променяща се художествена тъкан, игра с четката и фактурата.

Изборът на мотиви в творчеството на Иван Белчев изключва „величавато“, „гръмкото“, „монументалното“. Дори когато рисува панорами той вижда в тях обикновеното, уютното - присъства само природата, човешката фигура се среща рядко, а архитектурата е сведена до стари къщи, в които сякаш още тлее традицията. Художникът се ориентира към „мъгливи“ пейзажни състояния: в тях контрастите се приглушават, акцентите се тушират, формите се стопяват. Покровът на мъглата „скрива“ и изолира мотива от останалия свят.

Белчев контролира силата на баграта, а постигнатата обща тонова интензивност създава впечатление за монохромност, макар цветовете да са различни. Той работи с бърза четка, сякаш се бои да не би да не успее да задържи мига. Формата се изгражда от цвета и потъва във въздушната плът. Затова Белчев използва често техниката на „суха четка“ и обича акварела. И двете техники му позволяват да „стопява“ материалността. Чрез въздушната перспектива той създава усещане за пространствена дълбочина, макар и плановете да остават размити, а точните измерения - неуловими. Картините му сякаш са ескизно нахвърляни и сякаш „незавършени“, защото той рисува настроения, а не идеи, запазвайки динамиката на живата природа, дъха на растенията, порива на вятъра.

В края на последния за 2024 година вернисаж, благодарение на задушевния разговор на чаша български вино, г-жа Радева пожела на верните приятели на Българския културен институт светли празници, изпълнени с уют и домашна атмосфера – такава, каквато лъха от картините на художника.