Цикълът от картини озаглавен „Глаголически следи” на художничката Антония Дуенде бе представен на 25 ноевмри 2015 година в Братислава. Събитието беше организирано от Българският културен институт съвместно с организация „Матица Словенска”. Поводът за изложбата-живопис беше 90-годишнина от началото на изучаването на български език във Философския факултет на Университет „Коменски” – Братислава, Денят на будителите и 1200-годишнина от рождението на Св. Методий.

Изложбата бе открита от Станислав Бахледа – директор на „Матица Словенска”, Мариан Ткач – председател на организацията и г-жа Ваня Радева – директор на БКИ Братислава.

Интересът на авторката към глаголицата се заражда още през 1995 г. , когато е първата й самостоятелна изложба в Берлин под надлов „ Слово”. През 2005 година започва създаването на цикъла „Глаголически следи” и от тогава той се развива на базата на фротажи, снети върху китайска хартия от т.нар. плоча „Башка” ( около 1100 г. )

Антония Дуенде завършва специалност „Живопис” в София, а след това специализира „Изкуство в контекст” във Висшия институт по изкуства в Берлин със стипендия на фондация „Хайнрих Бьол”. Понастоящем е художник на свободна практика в Берлин, а същевременно води работилници по изобразително изкуство в България, Германия, Франция, Испания, Полша и Тайланд.

Картините от „Глаголически следи” продължават мисловното пътешествие назад във времето и акцентират върху духовното богатство на българите. Знаците, чиято модулност изглежда толкова съвременна, а всъщност е изначална и мистична, създават безкрайни възможности за експериментиране.

Чрез своята акварелна техника, художничката моделира по специфичен начин възприетието за пространство. Тя вплита глаголическите писмени знаци в контекста на европейската и световната култура като ги организира в хармонична система и надгражда посланията им , добавяйки към буквените и нотни знаци, както и други знакови системи като санскритската и гръцката.

Сред гостите имаше представители на всички славянски народи. Най-древната славянска писменост ги караше да се чувстват част от едно общо семейство – носител на богатото духовно наследство, завещано от патроните на Европа – Св. Св. Кирил и Методий. Интерпретациите на Дуенде в тази изложба, одухотворени и естетизирани, въздействаха емоционално, приобщаващо и обединяващо.