На 14 декември 2015 г. в камерната театрална зала „Студио Каплънка“, студентите третокурсници от факултета по театрални изкуства на Академията за сценични изкуства в Братислава пpeдставиха премиерата на българската пиесата „Рейс“ от Станислав Стратиев. Тя е преведена на словашки от покойния Емил Кудличка – един от най-видните и уважавани словашки българисти. Тази пиеса е многократно поставена на словашка сцена с голям успех преди 25 години. Радостно е, че към нея отново се връща проф. Ингрид Тимкова режисьора на постановката, приобщавайки към българската драматургия превърнала се вече в класика нова генерация бъдещи театрални дейци.

Камерна зала „Студио Каплънка” на Театър „ЛАБ“ пет години не е използвана. Преди премиерата тя е отново тържествено открита от Юрай Летанай, декан на театралния факултет. Думата взе и режисьорът на постановката, госпожа Тимкова, която обясни своя избор с непреходната естетическата стойност на българската пиеса и с нейната нравствена актуалност.

Сюжетът е интригуващ и символичен – група пътници попадат в беда, когато автобусът им се отклонява от своя маршрут. Заради егоцентризма на всеки от тях, те не могат да решат проблема. Страхът, паниката и ужасът ги превръщат в жалка и безлична маса. Напрегнатите емоции се редуват с комични ситуации.

Младите актьори се справиха чудесно с трудната задача. Бурният смях в залата доказа това.

Станислав Стратиев (1941 – 2000) е сред най-големите български комедийни драматурзи. През февруари 1974 година в Сатиричния театър е премиерата на "Римска баня". Пиесата има голям успех, а театърът кани автора да стане негов драматург. На сцената на Сатиричния театър са поставени за първи път "Сако от велур" (1976), "Рейс" (1980), "Максималистът" (1984), "Животът, макар и кратък" (1986), "Балкански синдром" (1987), "Мамут" (1990), "От другата страна" (1993), "Зимните навици на зайците" (1996). Повечето от тези пиеси се превръщат в класика за българската драматургия.

Автор е и на популярни филмови сценарии. Дебютът му в игралното кино е през 1974 година с "Пазачът на крепостта", заснет от Милен Николов. Други филми по негови сценарии са "Кратко слънце" (1979), "Слънце на детството" (1981), "Равновесие" (1983), както и култoвият и любим на няколко поколения българи филм "Оркестър без име" (1982).