На 12.02.2015 г. Българският културен институт в сътрудничество с Италианския културен институт в Братислава организира представяне на книгата „Монсеньор Ронкали и неговата апостолическа мисия в България” от младия български историк Кирил Карталов. Тя е издадена първоначално от издателството на Ватикана, а на български от фондация „Комунитас“ през 2014 г. в София. Г-жа Ваня Радева, директор на БКИ, приветства гостите, сред които бяха Н.П. г-жа Маргарита Ганева, извънреден и пълномощен посланик на Република България в Словашката република, г-н Марин Йовчевски, консул на Република България в Словашката република, г-жа Антония Гранде, директор на Италианския културен институт в Братислава, духовни лица, историци от Славистичния институт „Ян Станислав” към Словашката академия на науките, теолози и други.

Директорът на БКИ представи на посетителите автора на книгата. Кирил Карталов е доктор по История на международните отношения и институции към Миланския католически университет, лектор по Папска дипломация в Дипломатическия институт към Министъра на външните работи на Република България, съветник на председателя на Българската академия на науките и член-кореспондент на Папския комитет за исторически науки.

Кирил Карталов запозна слушателите с последната си книга, посветена на анализираната от гледна точка на историята на дипломацията мисия на монсеньор Ронкали в България (1925-1934). Книгата е задълбочено изследване, което става възможно благодарение на постановеното от папа Бенедикт XVI отваряне на Ватиканските секретни архиви за проучване.

Престоят на монсеньор Анжело Ронкали в България има важно значение в неговото развитие като дипломат и духовник. Вникването в този биографичен период е необходимо за пълноценно разбиране на цялостната личност на един от забележителните представители на католическата църква през 20 век.

Монсеньор Ронкали искрено обиква България и чрез своята благотворителност помага не само на католическата общност, но и на всички православни християни, които се нуждаят от подкрепа след Първата световна война и голямото Чирпанско земетресение. Той активно съдейства за преодоляване на църковните пречки, съпътстващи сватбата между италианската принцеса католичка Йоанна Савойска и православния български цар Борис III. Като поредно доказателство за голямата любов на монсеньор Ронкали към България звучи неговата проповед на 31.12.1934 г., произнесена непосредствено преди заминаването му за Истанбул: „Ако някой от България мине близо до моя дом – било през нощта или по време на трудности в живота си – винаги ще намери на моя прозорец една запалена свещ. Нека почука. Никой няма да го попита дали е католик или православен – достатъчно е, че е брат от България”.

След десетгодишния престой в България неговата мисия продължава като папски нунций в Истанбул, в Париж, през 1951 г. е представител на Светия престол към ЮНЕСКО, след което става патриарх на Венеция. През 1958 г. монсеньор Ронкали е благословен за папа на Римокатолическата църква с името Йоан XXIII. Именно Царица Йоанна Българска предсказва, че той ще бъде избран за папа много години преди това да се случи и той с хумор отбелязва факта в своя дневник.

Избран за папа, Йоан ХХІІІ се оказва призван да осъществи важна крачка по пътя към обединението на християнските църкви: по време на неговия понтификат екуменическата нагласа нараства до осезаеми размери. Той прави най-големия жест като свиква през 1962 г. Втория ватикански събор, който в последвалите години реформира драматично визията на църквата към света. През 1963 г. е публикувана неговата енциклика „Pacem in Terris“ („Мир на Земята“). В нея Папата решително отстоява цялостна програма на мира както в самия човек, така и за мирното решаване на спорни въпроси между държавите и народите. Неговото верую намира израз в позицията на Католическата църква по време на Карибската криза за предотвратяване на заплахата от ядрена война.

Освен „българския папа“, наричат го също и „добрия папа”, заради неговата лична хуманност, апостолска работа и пряк човешки контакт с хората. Благост и доброта бележат целия живот на този истински миротворец и духовен пастир. За своето епохално визионерство и за всичките си идеи и заслуги, които от позицията на проблемите на днешното неспокойно време придобиват все по-голяма значимост, през 2000 г. Папа Йоан ХХІІІ е обявен за „блажен“, а през 2014 г. заедно с Папа Йоан Павел ІІ е канонизиран за светец.

Организатор: БКИ Братислава и Италианския културен институт в Братислава