„Мартин, Данчо и майка им”
На 22.04.2015 г. в камерната зала на Театралното общество ГУнаГУ в центъра на Стария град в Братислава бе пpeдставена пред българската общост постановката на Народния театър „Иван Вазов“ „Мартин, Дачко и майка им”. Автор и режисьор на моноспектакъла е Камен Донев, игра актрисата Карла Рахал.
Г-жа Радева, директор на Българския културен институт Братислава, поздрави публиката, разказа за историята на написване на пиесата, запозна присъстващите с творческите биографии както на автора Камен Донев, така и на актрисата Карла Рахал.
Камен Донев е изиграл над 40 роли в театъра и киното и е написал повече от 30 драматургични творби, сред които „Самолетът беглец", „Амазонка", „Пиеса за хората в една къща", „Меден месец" , „Извънредно положение" и др. Реализирал е авторски постановки и хореографии, като най-известната от тях е „Възгледите на един учител за народното творчество". Има участия в български и международни театрални фестивали. Многостранният му талант намира израз и в концертите на сформирания от него оркестър „Оркестърчи”, в който участват най-добрите фолк и джаз музиканти на България.
Карла Рахал дебютира с ролята на Лоте в „Страданията на младия Вертер” по Гьоте в Малък градски театър „Зад канала”. През 1996 г. постъпва в трупата на Народния театър "Иван Вазов". Нейни роли са: Наташа в "На дъното" по Максим Горки, Демира в "Двубой" по Иван Вазов, Фиамета в "Декамерон или кръв и страст” по Бокачо" – спектакъл на Александър Морфов, Савка в "Албена" от Йордан Йовков, Венера в "Почивен ден" от Камен Донев, Амелия в "Домът на Бернарда Алба" от Ф. Г. Лорка и др. Има редица изяви като изпълнител и композитор на поп музика, с хитове като "Розов дъжд" и "Лъжи ме".
В постановката „Мартин, Дачко и майка им” се разказва за една жена, впримчена в убийствената рутина на ежедневието си. Жена, която в крайна сметка има нужда да излезе от своята черупка. Всичко това се случва на един от черноморските плажове. Героинята на Карла хока синовете си, дава им невинаги най-походящите уроци по добри маниери, слуша по надутия до дупка транзистор Кайли Миноуг и Лили Иванова, гръмко говори по мобилния телефон с мъжа си и своята съседка Ваня, така че я чува целия плаж. На всички е ясно, че се опитва да се избави от комплексите си като всяка провинциалистка. Постепенно на зрителя му става жал за нея и за изтормозените й момчета.
В постановката има един символичен образ – жълтата възглавничка. Тя е причина за цялата драма и е първоначално символ на материалното, което ни държи здраво стъпили на земята. Отплувайки далеч по вълните, тя става олицетворение на волността и приключението, които ни правят способни да се освободим поне за миг от житейските проблеми.
Моноспектакълът е написан по действителен случай. От един банален житейски сюжет, благодарение на усета си към абсурдността в битието, Камен Донев успява да направи едновременно шоу и произведение на изкуството. А актрисата Карла Рахал взривява от смях салона с великолепната си игра.
Организатор: БКИ в Братислава.
