Феерия от магнетични звуци и цветове украсиха Българското пролетно парти на 19 март 2016 г. в клуб Ателие „Вавилон” Братислава. Главен организатор на събитието бе Българският културен съюз подпомогнат от Българския културен институт в Братислава с популярни български музиканти, диджеи и артисти на модерната музика.

Известният сред младата публика български музикант Мирян Колев представи соловия си експериментален ембиънт-проект E.U.E.R.P.I, a публиката остана очарована от впечатляващата симбиоза между цвят и звук. На електронната сцена Мирян е от 4 години, а творбите си определя като композиционно-импровизационни пиеси, в които основните теми са космоса и взаимодействието между мрака и светлината. В тях той често импровизира с китара и компютърни ефекти. Мирян може да се похвали с участия в около 30 фестивала в България и чужбина, сред които „Аларма Пънк Джаз”, „Midnight Sun Festival”,“DA Fest”, международния фестивал „Тripoteka”, както и във Фестивала на късометражното кино „В двореца” – Балчик.

Младият и талантлив музикант, който е роден в Свищов и е завършил Музикалната академия в София смята, че целта на музиката е да бъде проводник на емоции. Публиката трябва да се възпитава, като й се предлага нещо различно, далеч от масовото и комерсиалното, затова той не прави комромиси със своята красива космическа музика.

След шоуто на Мирян, партито бе в ръцете на популярния диджей Еmil Doesn’t Drive (Eмил Ангелов). С подбрани миксове в стил итало-диско и спейс-диско той успя да раздвижи присъстващите и да създаде приятно настроение на дансинга. Шоуто премина във Vice-style парти и бе допълнено от нестандартния пърформанс „Time” в стил арти и хипстър на артистите Войн де Войн и Пърсифал Марин, пристигнали специално от Брюксел за Пролетното събитие „Бацилус Булгарикус” в Братислава. С провокативния си танц и костюми, както и с вокалното си изпълнение те разказаха за едно бъдещо време през 2058 година. Пърформърът Войн де Войн определя това време като апокалиптично: „В постмодерна, пост-ядрена, пост-човешка, пост-интернет ера, намирам себе си – живото същество, в капан на кодове, психическо разтваряне и "катастрофобия".

Българското пролетно парти продължи по типичния сценарий на подобни събития до ранни зори на другия ден и показа, че за модерното изкуство не съществуват рамки и жанрови граници.