В Градския театър на Попрад на 13.05. 2016 г. беше показана първата словашка премиера на нова българска театрална драма. През последните 20 години беше прекъсната връзката между българския и словашкия театър, толкова жива в миналото. Новата генерация словашки зрители не помнят изключителните спектакли на поставяните по цял свят и в Словакия пиеси на Йордан Радичков, Станислав Стратиев, Иван Радоев, Стефан Цанев в превод на вече починалия голям преводач и българист Г-н Кудличка. Благодарение на усилията на Българския културен център в Братислава и на Посолството на Република България в Словакия вече е факт колекцията от 12 нови български пиеси, играни с успех на българска и международна сцена. Преводач е младата словашка българистка Катарина Седлакова, получила грамота на Министъра на културата на Р. България за 2016 г. за разпространение на българската култура зад граница.

Пиесата на Христо Бойчев Underground е първата от тях, избрана от творците на Градския театър в Попрад да представи новата българска драматургия в Словакия след голямо прекъсване. До края на 2016 г. предстои поставянето на още две пиеси – на големия Стефан Цанев на сцената на Мала сцена в Братислава.

Да се върнем към пиесата на Христо Бойчев, който е признат автор на драматургични текстове, които са поставяни по цял свят. Интересен е фактът, че неговите пиеси са най-напред избрани от любителски театри в Словакия - театърът на Александър Духнович в гр. Прешов - Източна Словакия, от няколко любителски състави в Туриец и в Банска Бистрица. За първи път, обаче, негова пиеса е представена на професионална сцена именно с постановката на Попрадския Градски театър с режисьор Тибор Кубичка.

Привидно обичайният сюжет на драмата на разпадащото се семейство на професионален музикант и оперна певица, бързо заменена с младичка симпатична студентка по право, е само основен фон за изграждане на схемата на действието, на характерите на героите и на криволиците на техните взаимоотношения. В действието по мистериозен начин нахлува същество от подземния свят, което иска да реши тежката ситуация на героите чрез финансово спонсорство. Изграденият илюзорен модел на въображаемия свят, бягството от решаването на ежедневните проблеми от реалността и най-вече на тези във взаимоотношенията с най-близките хора, временно ще обедини всички присъстващи. Въздействащ драматургичен връх в постановката е ролята на оперната певица, която се превръща в мост между непоносимото настояще и идеализираното величие и слава на миналото, от които не може да се отърси. Усещането за безизходица отново се връща в мига, когато става безпощадно ясно, че никакви пари не са в състояние да излекуват отношенията им и да решат проблемите им, от които няма къде да избягат.

Героите са принудени да се върнат обратно в реалността. Техните действия създават множество забавни моменти, които чрез своята градация подготвят зрителя за големия финал, когато на сцената се появява поредната илюзия за очаквана помощ, този път от надземния, а не от подземния свят……

В постановката на Градския театър на Попрад деликатно са запазени всички атрибути на българската постановка и на драматургичния текст. От тонколоните звучат мелодиите на Теодосий Спасов в биещия ритъм на голямото театрално сърце на постановчици и актьори и, които по достоен начин прегърнаха голямото българско предизвикателство, за да го предадат на словашката публика.