Изложба, посветена на 140-годишнината от гибелта на българския поет Христо Ботев
В името на своите непреходни идеали, визии, надежди и планове са отдавали живота си генерации млади хора по целия свят. В България със стиха на Христо Ботев „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира” са загивали знайни и незнайни български герои, които са положили своя живот за свобода и демокрация.
Христо Ботев (6 януари 1848 - 2 юни 1876) е изключителна личност с огромно значение в историята на българския народ. Този голям поет, публицист и революционер е учил в Русия, живее с хъшовете в Румъния, където се среща с Васил Левски и се запознава с неговите революционни идеи. Там започва да издава вестника „Дума на българските емигранти” и публикува своите първи стихове. Под негово ръководство започва да излиза новият орган на революционното движение „Знаме”. За своите революционни идеи и политическа дейност е арестуван няколко пъти. Автор е на изключително силна и въздействаща новаторска поезия, като през 1875 година излиза от печат стихосбирката „Песни на Ботева и Стамболова”. Стихотворенията от тази книжка „Майце си”, „На прощаване”, „Хаджи Димитър”, „Моята молитва” се превръщат в манифест на младата генерация български въстаници и революционери.
Изложбата, посветена на 140-годишнината от трагичната смърт на Христо Ботев в Градската библиотека на Старе Место в Братислава отразява основните периоди и моменти в неговия творчески и политически живот, документира срещите му с важни личности, които са му повлияли. Присъстващите изслушаха словото на госпожа Ваня Радева – директор на Българския културен институт в Братислава. Тя по автентичен начин приближи драматичните събития и трагичната съдба на българския народ в края на 19 век. Национално-освободителните борби кулминират с трагичното Априлско въстание през 1876 г., чиято 140-годишнина също си припомняме тази година. Кървавите събития и жертвите на патриотите и радетелите за Българско Възраждане и народна свобода, на стотиците невинни жени и деца, изпепелените селища отключват съчувствието, възмущението и подкрепата на каузата за национално освобождение на българите в цяла Европа и в края на краищата довеждат до Освободителната Руско-турска война. На картата на Европа отново се появява държавата България.
Българските личности от това революционно време, като един от най-големите от тях безспорно е Христо Ботев, и тяхната трагична жертва за народното дело се вписват в един по-широк контекст на Европейската история. Техните идеали за свобода, човечност и демокрация са важно послание, което трябва да се помни и днес от модерното човечество.