На 3 юли 2018 г. във вестибюла на Държавната научна библиотека в старата част на красивия град Банска Бистрица бе открита юбилейна пътуваща изложба на Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" (НБКМ) по повод 140-години от основаването й и Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 г.

Изложбата представи знакови документи от фондовете на библиотеката и е реализирана с финансовата подкрепа на Националния фонд “Култура” на МК. Доц. д-р Любомир Георгиев, ръководител на направление „Опазване на ръкописно и документално наследство” в НБКМ, е един от авторите на концепцията. Впечатляващите 15 панела представят три основни колекции на отделите „Ръкописи и старопечатни книги”, „Български исторически архив” и „Ориенталски сбирки” със своята специфика.

Директорът на Държавната научна библиотека в гр. Банска Бистрица Доц. Д-р Бланка Снопкова откри изложбата с думите: „Нашето сътрудничество с Българския културен институт продължава вече много години. Щастливи сме, че то обогатява нашата публика и днес поддържа културните и духовните връзки между нашите два славянски народа, които датират от Средновековието“. Тези изложби са винаги обвързани с честването на празника на Св. Св. Кирил и Методий от всички словаци, който се отбелязва на 5 юли всяка година. Г-жа Ваня Радева, директор на Българския културен институт благодари за гостоприемството и интересът, който Държавната библиотека в Банска Бистрица поддържа към гостуващите български изяви. Тя благодари и на композитора и музиканта Йозеф Надь, който всяка година при вернисажите успява да представи различна музикална рамка, която се състои от интерпретации на българска музика. Госпожа Радева запозна публиката с концепцията на изложбата, коята се спира върху три от най-ценните сбирки на най-богатата духовна съкровищница на България – Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“

Изложбата повежда посетителите към най-ранните паметници на българската книжовност, достигнали до нас през вековете. Сред тях са Енинският апостол от края на Х-началото на ХІ в., Добрейшовото четириевангелие от началото на ХІІІ в. и палимпсестния Драготин апостол и миней от края на 12 век. Блясъкът и хармонията на калиграфското изкуство се отразяват в някои от най-богато украсените представители на ръкописната традиция на православието. Не са пропуснати и знакови за българската култура книги като Първият Софрониев препис на История славянобългарска от Паисий Хилендарски, появата на първата печатна книга на новобългарски език - „Неделник” на Софроний Врачански и първият български светски буквар на д-р Петър Берон – „Рибният буквар”.

Отдел „Български исторически архив” акцентира на просветното дело през Възраждането, като представя документи за Габровската гимназия и завещанието на Евлоги Георгиев. Впечатляват портретната фотография на княз Александър І Батенберг, манифеста на цар Фердинанд І за обявяване на Балканската война и личният бележник на поета революционер Пейо Яворов.

Отдел „Ориенталски сбирки“ излага преписи на творби от ранни арабски автори, художествено изработени персийски ръкописи, както и редки старопечатни издания на османотурски език. Отделът съхранява третата по значение в света сбирка от османски документи.

Изложбата „Книги, посоки, публики“ бе показана през месец май и в Братислава – в залата на Културния институт, както и в Културния дом „Девин“ по време на VІІ. Събор на Българите в Словакия. Така тази знакова изложба запозна словашката публика с историята на съкровищницата и хранилището на духовните аспирации на българския народ през вековете – Националната библиотека и достойно отбеляза 140-годишнината от Освобождението на България.