30-ти юбилеен международен фестивал Месец на фотографията в Братислава

Годината 2020 е юбилейна за Централноевропейския дом на фотографията в Братислава – организатор вече 30 години на престижния международен фестивал Месец на фотографията. Въпреки ограниченията, заради коронавируса, и тази година фестивалът се състоя – вярно, без оживлението и празничната атмосфера от стълпотворението на любители и професионалисти в залите, защото вернисажите бяха отменени. Вярно, без съпътстващите събития – представяне на книги, албуми, хепънинги и кръгли маси, които бяха отменени по същите причини. Все пак, стойностни изложби има – над 20 на брой и една от тях е изложбата на фотографa Ивелин Методиев и поетесата Кристина Крумова от България.

Ивелин Методиев е роден в морския град Бургас, България. Той е фотограф и мултимедиен артист с практика в България и чужбина, както и асистент оператор в киното и в телевизионни проекти. Ивелин е носител на множество награди, както и участник в редица творчески пленери и семинари. Професионалната му биография включва самостоятелната изложба “Ако не забравим” в „Червената къща“ в София, както и участие в проекти като Visual Voices - Youth Рerspectives on Global Issues (Централа на ООН в Ню Йорк и Лондон), Shoot Nations South Bank (Лондон), New Walls (Портсмут), Vernissage (Портсмут и Лондон), Document This… (Портсмут), Включи Града (Бургас), Lumix Awards (София).

Основен акцент в най-новата му работа е поставен върху смелото експериментиране с аналогови фотографски процеси до степен, в която стандартните представи за естетика и красота се поставят на изпитание. Това е цената на стремежа към изследване и преразглеждане на очакванията от традиционната фотография за визуализирането на абстрактни величини като времето и пространството. Този проект ознаменува прехода на фотографската му практика от документалистика към концептуализъм, същевременно разширявайки мащаба на работата му.

Кристина Крумова е поетеса и редактор на художествена литература на свободна практика. Живее и работи в София, България. Завършила е магистратура по история в Софийски университет „Св. Климент Охридски” със специалност “Кризи, конфликти и дипломация в световната политика - XVI–XXI в.” Нейни творби са публикувани в международни издания като: Ghost City Review, North of Oxford, Red River Review, Ann Arbor Review, The Pangolin Review, Dream Noir, The Conclusion Magazine, Unlikely Stories, Oddball Magazine, The Mad Swirl, Visitant Lit и The Rusty Truck. В момента работи върху дебютната си стихосбирка.

ВОДОРАВНО е проект, който съдава серия от изображения, представляващи документирането на един дългогодишен експеримент с времето и пространството. Отправна точка е хоризонтът - най-категоричната граница в естествения свят. Линията, до която стига погледът. Там, където се сливат и разделят земята и небето.

Хоризонтът никога не може да бъде достигнат.

Чрез манипулация на формата и процеса хоризонтът е трансформиран в абстрактен визуален компонент. Изолиран по този начин, той се превръща в градивна единица, чрез която се изграждат многопластови образи. Тези физически невъзможни пейзажи са структуриран контрапункт на природната ентропия. Строгите геометрични конструкции в основата на този проект се противопоставят на традиционния модел на плавните органични форми на природата. Рамките, наложени ни от естествения свят, са съпоставени с тези, които сами изграждаме като общество и индивиди.

Изображенията от серията разчитат на графична стилистика и минималистичен набор от визуални изразни средства. Паралели могат да бъдат направени с някои движения от безпредметната живопис като неопластицизма и кубизма. Експерименталната работа с фоточувствителни материали се комбинира с литературния глас, за да разкрият напълно нов поглед над хоризонта - такъв, какъвто не е бил познат до сега.

Такъв подбор събира в себе си резултатите от експерименталната работа на автора до настоящия момент, с визия за предстоящо разгръщане на концепциите и техниките за създаване на допълнителни селекции, които да проследят еволюцията на работата.

За процеса:

Създаването на представената серия изображения е един технически амбициозен и до голяма степен експериментален процес. Използваните похвати са извън рамките на нормална употреба на фотографското оборудване и материали. Нещо повече, често начинът на работа е в пряк разрез с препоръките на производителите и всякаква предвидимост по отношение на крайния резултат е изключена. Хипнотичният характер на кадрите се дължи именно на реакцията на материалите към тези необичайни условия.

В същността си фотографията е средство за запечатване на моменти. Обичайно, фотографският филм бива експониран еднократно за част от секундата. Тук тази концепция е деконструирана и преосмислена. Моментът на създаване на латентното изображение е разтеглен до години. В един кадър са поместени пространства от противоположни краища на земното кълбо. Взаимодействието на времето и пространството се случва на молекулярно ниво, върху сребърните частици в емулсията на филма.

Заснемането е едва първата стъпка. След като бъде експониран, всеки негатив трябва да бъде проявен преди да бъде ръчно копиран на светлочувствителна хартия. Това са времеемки процеси с множество променливи. Температура, време, концентрация на разтворите, интензитет на светлината - всички те оказват влияние върху резултата и могат да имат катастрофално въздействие. Кадър, експониран на различни континенти, по който е работено с години, може да бъде провален от трепване на ръката в тъмната стаичка.

Експерименталната работа с фоточувствителни материали на Ивелин Методиев се комбинира с литературния глас на Кристина Крумова, за да разкрият напълно нов поглед над хоризонта.

Хоризонтът съществува

категорично

единствено в

обективното

съзерцание на поетите.