На 10 март, 2020 г., Българският културен институт представи изложба на художника–космополит Борис Георгиев в мраморната зала „Дворана” на Министерството на културата в Братислава. Картините бяха предоставени от Градската галерия във Варна с директор г-жа Пламена Рачева. Събитието под патронажа на Министъра на културата на Словашката република г-жа Любица Лашакова и на Н. Пр. Йорданка Чобанова - извънреден и пълномощен посланик на Р. България в Словашката република, бе част от Месеца на българската култура в Словакия по случай Националния ни празник. „Позволете ми да изкажа благодарност към организаторите за изключителните усилия това събитие да се случи. За мен е голяма чест да поема патронажа, заедно с г-жа Любица Лашакова, на настоящата изложба. Самобитното майсторство на художника е на ръба на гениалността, познато е на много места в Европа и по света и навсякъде е посрещано с овации и преклонение”, написа в поздравителен адрес посланик Чобанова.

С изричното разрешение на словашкото Министерство на културата, индивидуални ценители на изобразителното изкуство имаха възможност да се насладят на прочуствените психологически портрети на Борис Георгиев, сред които тези на Алберт Айнщайн, Махатма Ганди, Рабиндранат Тагор, Джавахарлал Неру, както и на известния български поет Теодор Траянов, на духовния учител и създател на Бялото братство в България - Петър Дънов и на известния художник - Владимир Димитров – Майстора. Възхитителни са портретите на майката и сестрата на художника, както и изящните портрети на индийски принцеси.

Борис Георгиев е роден е във Варна през 1888 г. и умира в Рим през 1962 г. Животът му е пътешествие, в което той търси и рисува духа, победил материята. Картините му са сплав от вселенска хармония, духовна извисеност, нравствена чистота, природна красота и всеобща братска любов.

Художественото си образование получава първо в Санкт Петербург (1905 - 1909 г.), а после в Баварската кралска академия за изящни изкуства в Мюнхен, където изучава живопис, графика и фотография. В Санкт Петербург негов учител е Николай Рьорих, когото по-късно ще последва в духовния път към мъдростта на Изтока. От 1931 г. до 1936 г. Борис Георгиев пребивава в Индия и опознава нейната култура - пътува по маршрутите на Рьорих, сприятелява се с видни личности като рисува техните портрети.

Между 1951 г. и 1955 г. живее и работи в Бразилия и Аржентина. Създава свой изящен линеарен стил. Композициите му са нежни и красиви, изпълнени в светли, безплътни и омекотени цветове. Рисува самотни човешки и животински фигури и алегории. Творбите му са изпълнени с космическа тишина, самота и тъга, в които земното преминава в Божествено, а Духът разтваря материята.

Влюбен в Италия, той цени високо ренесансовите творби на Ботичели и подобно на Леонардо да Винчи подписва творбите си като Борис Георгиев от Варна. Италия е и негов последен пристан. Градската галерия във Варна благодари на неговата дъщеря Вирджиния Джакомети, с чийто изискан портрет започва изложбата в „Дворана“, за разрешението да бъдат излагани неговите произведения в цял свят.