На 7.10.2021 г. в Галерията на Словашкото национално радио в Братислава традиционно беше открита колективна изложба на членовете на Съюза на свободните художници с наименованието „Игра на светлината“.

Светлината е съществен елемент за възприемането на явленията и света около нас. Тя изпълва хората, предметите и събитията с енергия, придава им контур и конкретизира тяхната визуална форма, дълбочината на характера, настроенията и взаимната комуникация.

Колекцията на произведенията на изкуството - картини и скулптури в изложбата „Игра на светлината” изпълва пространството на галерията на Словашкото национално радио с богата цветна луминесценция и светлинна нирвана, която се излъчва от отделните експонати. Всеки артист е подхождал към изявяване и придаване форма на светлината в изображение, картина, скулптура или в друг обект според собствените си индивидуални възприятия, използвайки мистериозната й и тайна сила и мистицизъм, за да постигне цялостен визуален ефект. Чрез момента на изненадата се въздейства върху състоянието и емоциите на зрителя - чрез подчертаване на формата, на идеята или чрез експанзивен оптико-емоционален апел, възвание към чувствата на зрителя.

Преобладават абстрактните подходи (Р.В.Немечек, В.Базлик – Кралова, М. Биделницова, Д.Биделница, М.Ванко, С.Коларик, Й.Велка, С.Харангозо, Б.Микус, М. Тврдонь, Зл.Аугустинова – Ботекова, В.Петрик), но силна група представляват и фигуративните произведения, фокусирани върху емоционално напрегнатия човек или фините извивки на спомените му – на хармоничните моменти от детството (Л.Лебишова). Има и исторически моменти, в които проблясват епоси за древни герои и решителни битки, понякога подобни на настоящите (П.Жанони, Й.Срна). Същността на всяка творба е изобразяването на вътрешната и външната светлина, които струят от нея към външния свят. Много от произведенията изхождат от философската дискусия за реалните и въображаемите светове, които носим в себе си, от дълбоките човешки убеждения, насоките които движат собствената ни същност, от дълбоките корени на вътрешното познание и чувство („Просвещение” от И. Пиячек и Й. Страхота – „Непознато лице III”). Човекът е насочен към източника на абсолютната светлина, към слънцето, подобно на съвременен Прометей, без да е нужно да се споменава конкретна личност. Посредством символ, шифър, форма или клъстер от цветни линии (Б. Микус). Кръстопътища с бели "писти" за кацане, водещи по пътя към истинската духовна цел, към светлината и зрелостта на битието (С. Харангозо). И женските, знайни и незнайни героини от приказките, митовете и легендите, а може би дори и тези днешните, да са били способни да отвоюват своето място в светлината. В картините на Й. Пиячкова светлината и тъмнината са в митологична хармония. Те живеят редом като понякога надделява желанието да се издигнат още по-високо, като Прометей, към слънцето. Във вихъра на този абстрактен танц („Танц със Салватор”) те самите се превръщат във факла. Контрастът между светлината и тъмнината е ясно дефиниран в картините на Р. В. Немечек. Тъмните, експресивно нахвърляни повърхности са допълнени от чист бял фон. Разделянето на единството на два полюса създава напрежение между светлината и тъмнината, но в същото време изпъква взаимното им проникване, напр. в картината на А. Ботек „В сянката на светлината”.

Доказано е, че за живота на човека е нужна както светлина, така и тъмнина. Двете явления трябва да съществуват в баланс. Проникването на светлината в експресивните, почти монохромни картини на В.Базлик - Кралова, М.Биделникова и М.Ванка идва от вътрешния източник на картините. В резултат се създава витално, анималистично визуално усещане за движение, чийто ефект е подсилен от натуралистично проявено съдържание. Обратната страна на монетата е представена от фигуративните картини на Ц. Мухова и M. Kрал. Чрез плътно наслояване на цветовете се постига ефект на движение, подсилен от натуралистично предадено съдържание. В „Екстаз“ на М.Крал изправената фигура е направила изразителен жест, а в „Произведено в Словакия“ на К. Мухова е изобразена група мафиоти излъчващи афект и мрачна решимост. В днешно време често се говори за светлинен смог, който се причинява от големия брой светлинни източници, особено в градовете. Замърсяването на околната среда от изкуственото осветление, неговите светлинни ефекти и вибрации дават някои интересни идеи за снимките на А. Молнар.

Творческият стимул на саморефлексията и отражението на зрителя върху обекта на неговото наблюдение е релефната работа на Л. Гайдош. В нея е отразен не само външния вид на зрителя, но и хаоса на цялото човешко съществуване - движение на различни мини фрагменти, разпръснати по релефна повърхност, патинирани в светли или по-тъмни нюанси. Някои от авторите отдавна се занимават с темата за светлината. Терезия Сладекова в цикъла картини „Светлинното пространство” с помощта на бяла светлина разрушава плътния контур, който превръща цветната материя в крехко светлинно излъчване. Геометрична абстракция, рационални аналитични процедури и конструктивни принципи, ритъм, комбинаторика, баланс на отношенията са свойствата на две картини на Д. Белидница – „Зад светлината”. Разпределението на цветовия спектър създава визуален емоционален ефект и умножава динамиката на привидно статичните композиции. Опартистичния светлинен ефект, белязан от геометрична абстракция, ще срещнем и в композициите на Д. Секел и И. Фашек. Разбира се, всеки в напълно различно ниво на своя дизайн. Чрез феномена на светлината Д. Секела се опитва да постигне движеща се илюзия за цветно излъчване в триизмерни изображения. Работи със светлина чрез цветови нюанси, които пречупват ръбовете на ядрото на обекта. И. Фашко ситуира цветни плетеници според правилата на собственото си въображение. Въпреки факта, че техните форми ни изглеждат познати, те остават неизследвани и анонимни по форма. Те създават цветни "клетки", през които светлинният модел прониква в пространството до пластични ефекти.

„Главата на инката” от Д. Прихел, изработена от кобалтово синьо стъкло, се разширява в пространството според изражението на изобразения индианец. Главата е заобиколена от безцветни, полупрозрачни стъклени издатини, които допълват холографската илюзия, визираща определен етнически тип. Класическия скулптурен подход запазва A. Драхош в бронза „Светлината на надеждата”. Женската фигура с вдигната стъклена факла в ръка, озаглавена "Чаша на надеждата" ни подканва за изпълним целите, обещанията и мечтите си. Като извечен маяк на светлината над човешката съдба. Светлината (тема „Игра на светлината”) е защита на разума, науката, хуманизма и цялата човешка култура. Идеали, които е важно да защитаваме и насърчаваме, за да можем да постигнем напредък, да продължим напред и да еволюираме към по-съвършено обществото.

Проф. Мария Ковалчикова уредник на изложбата „Игра на светлината”