Отиде си Людмила Котарова

Днес – 7 април, щеше да бъде рожденият ден на нашата любима приятелка, състудентка, колежка, грижовница и вдъхновителка –Людмила Котарова. Пиша тези редове от няколко дни – откакто научих за внезапната й смърт на 1 април 2021, след това започвам да се задушавам и не мога да продължа. За някои от нас, тя ще си остане любимата ни кака Люси. Името Люси идва от Светлина. Такава беше тя – светла, усмихната, широко скроена, щедра и всеотдайна. Кака Люси беше единствена и неповторима. Ярка личност, с остър ум, артистичен дух и безкрайна християнска всеотдайност към всичко, което правеше и към всички, с които общуваше. В нея нямаше преструвка, маниерност, снобизъм, егоизъм или пресметливост. Всичко, което имаше тя го раздаваше, без да помисли за утрешния ден, без да си остави нищо за себе си. Такива хора са голяма рядкост. Бих могла да продължа така да я оплаквам и няма да ми стигне белият лист.

Все пак за тези, които не я познаваха – Людмила Котарова е родена на 7. Април 1950 г. в София. Родът й е от Ямбол, семейство – последователи от школата на Учителя Дънов. Известно време тя е учила там, където е била платоническата любов на обичания от всички българи певец Васил Найденов. Вчера по телевизията видях, че и той е съкрушен от загубата й. Защото тя беше муза и доверена приятелка на много български музиканти, тя беше тяхна вдъхновителка и съветничка, тъй като притежаваше дълбоко познаване на класическата музика, операта и джаза. Може би това я отведе до културните институти на Чехословакия и България, въпреки образованието й по биохимия в Братислава, където майка й беше преподавател в българското училище. Братислава – нейна любов като на всички нас, българите в Словакия. Безброй са словашките й и чешките й приятели – културни дейци, режисьори, писатели, и творци от най-висок калибър. Художници я рисуваха, а поети пишеха поеми за нея. На нейния гръб се крепеше дейността на културните институти в Братислава и София, тя беше мост, по който се разхождаше любовта между българи и словаци. Тя беше автор и мотор на много идеи за обмен и сътрудничество, като изобщо не споменавам начина, по който правеше всичко така, че всеки участник да се почувства единствен, специален и оценен. Тя беше културен сътрудник, преводач, гид, медиатор и безкористен съветник. В нейно лице българската култура загуби един от най-отдадените си популяризатори, а словашката литература загуби един от най-надарените си и култивирани преводачи. Няма как да спомена целия списък със заглавия на литературните произведения от словашки автори, които тя преведе, и които бяха представяни на различни литературни форуми, включително на панаирите на книгата „Библиотека“ в Братислава и в София. Не случайно винаги викаха нея да превежда на посланици, министри, премиери, президенти, които се отнасяха с изключително уважение и благодарност към нейната служба.

Люси се раздаде без остатък на покойните си съпрузи, които я изпревариха по пътя към отвъдното, на брат си, на приятелите си, които всички вземахме по нещо от нея, от знанията и уменията й, от душата й, от енергията й, от доброто й настроение, от времето и грижите й. Няма да забравя, когато пристигнах в студентското общежитие на Млинска долина в Братислава, колко бях притеснена и уплашена – бях само на 17 години и не знаех езика. Тя се оказа моя съседка. Каза ми, не бой се, аз съм зад стената, само почукай по нея и аз ще дойда. Тя винаги идваше. Дойде и след 40 години, за да се грижи за мен, когато ме оперираха и бях безпомощна. Както винаги всеотдайна и без да иска нищо в замяна.

Спи спокойно мила наша Люси. Нека ангели да свирят най-прекрасните мелодии по пътя на душата ти към Бога, защото ти най-много от всички ни заслужаваш да бъдеш люляна в пазвата му. Вечна памет! Ще те помним, докато сме живи.

Ваня Радева – директор на Българския културен институт в Братислава