Кошице 02. - 03.07.2022 г.

Гражданите на Кошице бяха сърдечно посрещнати на тържественото откриване на Дните на българската култура в Словашкия технически музей. Събитието се проведе под патронажа на извънредния и пълномощен посланик на Република България в Словашката република Н. Пр. г-н Васил Петков. На него присъстваха и консул Габриела Примова, Ваня Радева, директор на Българския културен институт в Братислава и г-н Ян Мелих от Словашкия технически музей.

След дълго време български организации в Словакия успяха да подготвят представяне на съвременни български и словашки творци и същевременно да хвърлят мост между българската и словашката култура. Благодарим на всички партньори за подкрепата на събитието: Гражданско сдружение Terra Culta, Българското посолство, Българския културен институт и Словашкия технически музей в Кошице. Българската общност в Кошице, в лицето на г-н Стефан Пейчев и г-н Боян Балев помогнаха за подготовката на гала вечерята.

По време на откриването на Дните на българската култура в Словакия `2022 се състояха две световни премиери на музикални произведения от авторите Албена Петрович Врачанска и Владислав Шаришски в присъствие на авторите. На сцената излезе диригентът от български произход Константин Илиевски, който е композитор и пианист. От 2020 г. работи в Симфоничния оркестър на Словашкото радио като диригент. Той е и музикален директор на оркестър Sinfonietta dell'Arte и дълги години работи в оркестър Дианополис в българския град Ямбол. Редовно си сътрудничи със Симфоничния оркестър на Българското радио и Българската филхармония в София, бил е чест гост на редица реномирани европейски и световни оркестри. Носител е на наградата „Кристална лира“ в категория „Диригент“ за изнесен изключителен концерт на Симфоничния оркестър на Българското радио и солисти на Виенската и Щутгартската опера. Илиевски е и преподавател по композиция и дирижиране в Държавната консерватория в Братислава.

Концертът започна с „Ария“ от българския композитор Красимир Кюркчийски (1936 г.). Композицията е вдъхновена от българския фолклор, както са и повечето му големи произведения. Последва „Фантазия за виола и струнен оркестър” от Йохан Непомук Хумел, опус 94 (1778). Този словашки композитор, когото австрийците също си присвояват, е един от най-популярните ученици на Волфганг Амадеус Моцарт. Като солист участва камерният виолист Лудовит Кара, родом от Нитра.

Композицията „Севдана“ за цигулка и струнен оркестър, написана от Георги Златев Черкин - български композитор и педагог от по-старото поколение, беше изсвирена от Радомир Цикатрицис, който е възпитаник на Консерваторията в Братислава. Член е на Словашката филхармония.

Композиторът Иля Зелйенка е важна фигура от словашкия музикален авангард. Тази година навършва 90 години. Работил е като драматург на Словашката филхармония. По-късно - в тогавашното Чехословашко радио. „Musica Slovaka” е композиция, вдъхновена от народни песни от района Чичмян.

Като солист се представи Анежка Кара – Дърмолова, член на Словашкия филхармоничен оркестър. Ръководителка е на женския камерен оркестър „The Ladies Ensemble“. От 2020 г. работи и като концертмайстор на оркестър Sinfonietta dell Arte. Печели няколко награди от местни и международни конкурси по цигулка.

Композиторът Кирил Илиевски (1955), баща на диригента Кирил Илиевски, работил едно десетилетие от живота си в Словакия, първо като учител, а по-късно като директор на Българския културен институт е и един от често изпълняваните български композитори. Той е роден в известно музикално семейство и напуска този свят преди глобалната пандемия през 2019 г. Баладата му за струнен оркестър е експресивна, но и съзерцателна, носи елементи на музиката от втората половина на 20 в., като алеаторика и атоналност.

Игор Гаврански е кореняк братиславчанин. От ранна възраст го привлича църковната музика. Учи в Консерваторията в Братислава. Умира преждевременно през 2005 г. в трагичен инцидент. В неговата композиция „Хорова фантазия, опус.2 за цигулка и оркестър” като солист се представи Павла Ружовичова, завършила Държавната консерватория в Братислава. От 2015 г. тя е член на Държавната филхармония на Кошице. В Sinfonietta Dall' Arte тя е заместник концертмайстор.

Музикалният композитор Албена Петрович - Врачанска е внучка на композитора Андрей Врачански. Завършила е Музикалното училище "Панайот Пипков" в Плевен и Музикалната академия в София. През 1996 г. се установява в Люксембург, където учи съвременни композиционни техники, музикален анализ и компютърна музика при Клод Ленерес. Тя е автор на повече от 600 произведения от различни жанрове. Член е на УС на Федерацията на Люксембургските композитори и член на Съюза на българските композитори. Артистичен директор е на фестивала "New Classic Stage" в Люксембург. Нейната пиеса „Дълго очакване” за струнен оркестър, чиято световна премиера се състоя в Кошице, е създадена като завладяващ монолог на Бекет с въображаем герой. Този диалог подчертава абсурда на живота, сведен до безкрайна рутина, както и ограничеността на езика, който служи само за запълване на тишината, за бягство от мъката на празнотата.

Владислав Шаришски, родом от Кошице, бе автор на последното произведение в програмата, наречено „Пророк за Родос и оркестър”, което също имаше своята световна премиера на концерта. Композицията е създадена по инициатива на диригента Константин Илиевски като музика за „Fender Rhodes и струнен оркестър”. Названието Пророк се дължи на CODA, тъй като пророчествата в стиховете от 24-та глава на Евангелието от Матей за знаменията на Апокалипсиса отекват беззвучно в него.

Владислав Шаришски учи композиция във Факултета по музика и танци на Словашката музикална академия. Лауреат е на Международния композиторски конкурс „Сергей Сергеевич Прокофиев“. Работи в тясно сътрудничество с много европейски и световни оркестри. Той е изпълнител на музиката на покойния Марек Брезовски и Мариан Варга, чието наследство разпространява чрез членството си в групата Collegium musicum и HRANA.

Дните на българската култура продължават с успех и признание от страна на публиката и в Банска Бистрица.