IN MEMORIAM

(22.08.1937 – 9.06.2017)

Българският културен институт отбеляза националния празник 3 март с изложба на известния български скулптур Емил Венков, живял и творил в Словакия. Тя се проведе под патронажа на Н. Пр. извънредния и пълномощен посланик г-н Васил Петков и на нея присъства също консулът – г-жа Габриела Примова, както и председателката на групата за приятелство с България в словашкия парламент – депутатката Яна Вальова.

На 28 февруари десетки приятели и почитатели на легендарния творец изпълниха залите на института, за да се насладят на събитието, наречено „Посещение след години”. „Аз вярвам в силата на духа и за мен е чест да открия изложбата на големия български майстор Емил Венков, живял и творил на братската словашка земя, чийто дух е тук, сред нас и ние усещаме присъствието му. Това е творец, превърнал се в мост на дружбата между двата народа”, заяви г-н Петков. Той призова присъстващите да отдадат почит към падналите за свободата на България и отправи апел за мир: „В днешния исторически момент сме свидетели на трагедията, която се разиграва с братския украински народ, станал жертва на жестока агресия. Затова апелирам да пазим свободата, която всеки народ е извоювал с много свидни жертви, за да бъдат поколенията ни здрави, щастливи и да се радват на живота.”

Доц. Бохумир Бахрати – дългогодишен куратор на Емил Венков и на много други художествени събития с участие на български творци, си припомни десетките изложби, които български и словашки скулптури са организирали през годините в Българския културен институт, където са били създадени приятелства за цял живот.

Дъщерята на Емил Венков – Яна Цветанова–Венкова разказа за магнетичния харастер на баща си, чието властно присъствие е изпълвало пространството, подобно на скулптурите му днес.

Музикална рамка на събитието поставиха Петер Михонйек и Петер Дас – музиканти от оркестъра на Националната опера, с великолепните си изпълнения на чело и виола. Те си бяха направили труда, да разучат дори Дайчово хоро в чест на националния празник на България.

Др. Любомир Новотни – изкуствовед и бивше културно аташе на Словакия в Германия, прочете критика за автора, основана на концепцията на куратора на изложбата в Музея в Пезинок, където завърши живота си българският скулптор Емил Венков.

Емил Венков е роден в София, България. В годините 1952-1957 учи в художествената гимназия, а в периода 1957-1958 в Националната художествена академия в София. Малко след това идва в Словакия, където между 1960 и 1966 г. учи във Висшето училище по художествени изкуства в Братислава, в катедрата по монументална скулптура при проф. Рудолф Прибиш.

Още в края на шейсетте години започва да се оформя личният скулптурен подход и запазената творческа марка на Венков, които значително се различават от тогавашната словашка скулптура. Неговата индивидуалност е дълбоко вкоренена в българския му произход и се доразвива по време на пребиваването му във Висшето училище по художествени изкуства и новата среда в Словакия, която става за него втора родина.

Първоначалните му творчески усилия са посветени предимно на камерното творчество, което се превръща в своеобразен трамплин към големи и сложни архитектурни композиции, плод на фигуративно вдъхновение. Като скулптор той органично усеща материала - неговата гъвкавост и съпротива, в работата си използва камък, бетон, метал, бронз или епоксид. В творбите на Емил Венков се усеща динамика и вътрешно напрежение, двубой между материя, обем и творчески замисъл. Той вмъква в творбите си скрит диалог, в който мислено общува със заобикалящото го пространство, доизгражда го и го превръща в естетическо цяло. Скулптурите му са жив организъм, чиято вътрешна подредба е с точно определена композиция.

Венков е омагьосан от чувствената красота на женската голота и я въплъщава в многобройни скулптурни торсове, които провокират у зрителя трансцендентални и противоречиви въпроси за началото и края на битието. Плавно преминава от цялото към детайла и обратно. Камерните му творби са наситени с препратки и скрити символи, страсти и еротични намеци, съкровени спомени и човешки чувства.

Голяма част от реализираните му скулптурни творби са вдъхновени от исторически или културни личности на Европа. Много от тях печелят по няколко награди и стават монументални части от градската среда, парковете и комплексите.

Приживе Венков има над 22 самостоятелни изложби в Словакия, България и и други европейски страни, включително и ретроспективна изложба в престижната зала „Данубиана“. Творби на Емил Венков са притежание на много световни галерии и частни колекции. Така те разпространяват неговата изповед и послание по целия свят. Те са отражение на неговото творческо верую и експресивна индивидуалност, те са произведения, изпълнени със страст и разбиране на живота и смъртта.