На 17 май Българският културен институт се включи в „Нощта на литературата“, която се организира всяка година традиционно от Чешките културни институти във всички европейски столици и обединява културните институти от европейската мрежа EUNIC и посолствата на страните от ЕС. От страна на БКИ известната и обичана словашка актриса от български произход – проф. Божидара Турзонова чете на равни интервали във времето от 18:00 ч. до 20:00 ч. откъс от произведение на Йордан Радичков, а от 20:00 до 22:00 я замести директорката на БКИ г-жа Ваня Радева.

Привържениците на качествената литература слушаха откъси от актуални словашки преводи на литературни текстове от европейски автори в различни кътчета на новооткритата „Национална галерия” в Братислава. В книжарницата на галерията можеха да се закупят и самите книги. На събитието бяха представени 16 държави: Белгия, Холандия, Германия, Австрия, Испания, Швейцария, Италия, Унгария, Словакия, Полша, Франция, Португалия, Ирландия, България, Чехия, Украйна. Представителството на Европейската комисия също участва с откъс от романа „Дезориенталката” на иранската авторка Негар Джавади.

17 май е определен като международен ден срещу хомофобията и трансофобията.

В „Нощта на литературата” участниците се солидаризираха с европейските изисквания за спазване на човешките права на ЛГБТ, като повечето от тях закачиха на реверите си ленти с цветовете на дъгата.

Директорката на БКИ г-жа Ваня Радева представи пред гостите авторите на откъсите от книгата „Прашка и друга проза” на Йордан Радичков, издателство AlleGro, 2017 г., в превод на Игор Хохел и „Жалост” на словашкия писател Станислав Ракус, носител на най-високата награда „Анасофт Литера“. Радева представи и четците - заслужилата артистка на Словашката република проф. Божидара Турзонова и словашкия актьор – Петер Шимун.

Романът „Прашка”, обхваща кратък отрязък от живота на селско момче след дипломирането, чието детство е белязано от трагичната смърт на баща му. Един ден в село Долна мъка се излива пороен дъжд. Селото е наводнено, а главният герой - Левачко мистериозно изчезва. След себе си оставя само своя дневник – тетрадка с емблема на Мадарския конник върху корицата и думите „Не смей по-натам да прелистваш!“ Тетрадката е пълна със записки, разкриващи богатия му вътрешен свят. „Прашка” се появява под перото на Йордан Радичков в края на 70-те години. Едва ли има друго произведение, в което толкова отчетливо да се чуват личните истории на автора от собственото му детство.

Писателят и драматург Йордан Радичков (1929 – 2004) несъмнено е най-значимият творец на българската литература от втората половина на 20-ти век, доказателство за което е международното признание на творчеството му. Дебютира в литературата през 1959 г. със сборника кратка проза „Сърцето бие за хората“, последван от творбите „Обърнато небе“ (1962) и „Горещо пладне“ (1965). Още през 60-те години Й. Радичков застава начело на развитието на модерната българска проза. С оригиналния си авторски ръкопис, използващ лирични похвати, гротеска, пародия, битова поетика на разказа и разкрепостено въображение, той директно отрича предписания от идеологията метод на социалистическия реализъм. Уникалността на творчеството му се потвърждава от произведенията „Свирепо настроение” (1965), „Водолей” (1967), „Барутен буквар” (1969), „Коженият пъпеш (1969), „Скални рисунки” (1970), „Ноев ковчег” (1988) и много други, като няколко от тях са преведени на словашки. Неговите метафорични театрални пиеси „Суматоха“, „Януари”, „Кошници”, „Лазарица”, „Опит за летене” (всички те са публикувани и на словашки в превод на вече покойния преводач Емил Кудличка), постигат световен успех. Цялото литературно творчество на Йордан Радичков се отличава с дълбок хуманизъм, с разбиране на човешките слабости, както и с оригиналност на виждането, полет на фантазията и усет към нонсенса. Критиците го сравняват с творците на магическия реализъм. Самият той казва, че всяка качествена проза трябва да е магическа.

Заслужилата артистка на Словашката република проф. Божидара Турзонова завършва „Висшата школа по театрални и музикални изкуства” в Братислава през 1963 г. След дипломирането си тя става част от Словашкия народен театър. Преподава актьорско майсторство и е председател на комитета на фестивала Art Film. През 1979 г. получава званието заслужил артист. През 2008 г. президентът на Словакия Иван Гашпарович я награждава с държавната награда „Прибинов кръст II. степен”. През 2009 г. тя получава наградата „Йозеф Кронер” за цялостно творчество. Лауреат е на „Кристално крило” за 1997 г. в областта на театъра и аудиовизуалните изкуства. На 11 март 2017 г. тя е въведена в Залата на славата, след като печели TV-анкетата OTO за популярна и обичана телевизионна личност. През 2022 г. получава наградата за цялостен принос във филмовото изкуство. Защитава докторска степен в Университета „Св. Св. Кирил и Методий“ в Търнава, посветена на Кирило-Методиевското културно наследство, което свързва България и втората й родина – Словакия.

Общо над 500 слушатели чуха всички избрани откъси в залите на „Националната галерия”. Откъсът от произведението на Радичков освен в Братислава, прозвучи и в градовете Долни Кубин, Левице, Жилина и Мартин.