По пътя на Марио Николов
На 23 януари 2018 г. в залата на БКИ Братислава бе открита изложба живопис и фотография на живеещия във Виена български художник Марио Николов.
Той е роден през 1964 г. в София, завършва единственото на Балканския полуостров училище по художествена обработка на камъка в с. Кунино, Врачанско. Учи графичен дизайн и реклама в СУ „Св. Климент Охридски”. Работи в областта на живописта, приложните изкуства и графичния дизайн. Негови произведения притежават частни сбирки в България, Австрия, Германия, Чехия, Турция и САЩ.
От 2005 г. всяка година прави по една изложба, а понякога и по повече. Инклинацията му към преплитане на стилове, медии и пространства го водят по пътя... на средноевропейските столици, където го отвежда животът му. Марио Николов е не само художник, но и журналист, и писател. От 2011 г. издава сайта за изкуство и култура artnovini.com. През 1997 г. излиза стихосбирката му „МузиМузеиМухи” а през 2002 г. - книгата му „Джаз слушат мечтите ми”, по която през 2007 г., е поставен мултимедиен спектакъл, с който е открита XXX Национална джаз-среща в Русе. Страстен почитател на джаза, той е вдъхновен от този стил, което го превръща в желан гост на българските джаз-фестивали в София, Смолян и Русе. Естествено беше Българският културен институт да покани младата саксофонистка Вероника Дъргоньова да открие и музикално да илюстрира изложбата на Марио Николов.
Повечето от творбите, които представя БКИ Братислава, са рисувани специално за тази експозиция. Чистият реализъм среща провокативната символика на сюрреализма, чиито ирационални проекции пък преминават в експресивна, мистична абстракция, изчистена от конкретни детайли, за да разкрият и да поведат зрителя по пътя на себетърсенето, на себеоткриването, на себепознанието. Към онези пространства, където съжителстват древността и съвременността, обяснимото и необяснимото, познатото и загадъчното, там където винаги след тъмнината идва светлина...
Освен живописта, акцент в изложбата е серията от дигитални необработвани фотографии, наречена „Изтичащи (отминаващи) спомени”, която олицетворява бързопреходността на спомените и на битието, но и необхватната вечност, обитавана от духовността...
Залата беше пълна с почитатели на българското изкуство. Марио сподели своето верую, заимствано от Джак Керуак – „Предстоеше ни още много път. Но какво от това - пътят е живот.” Изкуството е път. Изпълнен с неизвестност, безкрайно дълъг, често трънлив, но вдъхновяващ. Изложбата „По пътя...” на художника Марио Николов е метафора на изкушението да вървиш - към себе си, към света, към живота...
