Във връзка с VІ-я Фестивал на свободата в Братислава и благодарение на съвместните усилия на Посолството на Република България в Словашката република, на Българския културен институт в Братислава, на Института „Паметта на народа“ и на Театър „Мала Сцена“ ни гостува големият български интелектуалец Стефан Цанев. Неговата програма включваше вечер-разговор в Българския културен институт с негови читатели, премиера на две негови едноактни театрални пиеси, обединени в едно представление под общото заглавие „Дева Жана и Чайка“ и награждаването му от Института на паметта на народа за принос към демократичните промени, която символично му бе връчена на 17 ноември.

Стефан Цанев е роден през 1936 г. В дунавския град Русе завършва Математическата гимназия, а в Софийския университет – специалността журналистика. По стечение на обстоятелствата впоследствие завършва драматургия във Филмовата академия в Москва. Там се запознава с изключителните руски поети Евтушенко, Ахмадулина, Вознесенски, с които рецитира стихове по стадионите на Русия.

На българската публика е известен със своите стихове, театрални пиеси, публицистика и проза, както и с произведенията си за деца. Стефан Цанев е превеждан на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а пиесите му („Последната нощ на Сократ“, „Другата смърт на Жанна д`Арк“) са играни в Париж, Гренобъл, Бордо, Атина, Монреал, Петербург, Лайпциг, Висбаден, Варшава, Краков, Прага, Киев, Гьотеборг (Швеция), Будапеща, Москва, Питсбърг – САЩ, Вилнюс, Хага, Никозия, Букурещ, Гюргево, Измир, Истанбул и др.

През последните години особено нашумяха неговите „Български хроники”, които той нарича поема. Това страстно четиво кара всички ни да се замислим за българската съдба и за собствената ни гражданска отговорност.

По време на посещението му както в БКИ, така и в Театър „Мала сцена“ разговорите неизменно се завъртаха около съдбата на човека на изкуството и неговата съвест, както и около идеалите на революцията и реалността. „Чрез театъра сближаваме Европа“ – това беше основната тема на кръглата маса и дискусията, по време на която на Стефан Цанев беше връчена наградата на Института на паметта на народа. Присъства и една от емблематичните фигури на „нежната революция“ в Словакия – Ян Будай, както и негови гости, сред които и изследователят на най-новата история на Словакия Том Никълсон от Канада. Всички те анализираха с безпокойство, но и с надежда обществената, политическата и културната ситуация в Словакия и Източна Европа 27 години след „нежната революция“.

След дискусиите зрителите в претъпканата и притихнала театрална зала гледаха премиерата на пиесите на Стефан Цанев „Другата смърт на Жана Д`Арк“ и „Адът – това съм аз“. Известният словашкият режисьор Стефан Коренчи успя да свърже двете едноактни пиеси в едно драматургично цяло, което отправи крещящо послание към зрителите за липсата на изход и за неумолимостта на съдбата на отделния човек в определени исторически периоди. Талантливите актриси Мирка Партлова и Юдита Хансман обвързаха трагичните съдби на своите две героини Жана и Чайка в единна съдбовна отдаденост. Интересна щафета и смяна на генерациите си пролича и в превода на двете пиеси – първата в превод на известния българист Емил Кудличка, който вече не е между нас, а втората - в превод на младата Катарина Седлакова, носителка на наградата на Министъра на културата на България за разпространение на българската култура зад граница за 2016 г. Представлението „Дева Жана и Чайка“ беше също така и 91-та премиера на независимия театър на „Мала сцена“, който през тази година празнува своя четвърт-вековен юбилей от основаването си. И да не пропуснем сред многобройните годишнини – на 18 ноември Българският културен институт в Братислава празнува 45-годишнината от своето основаване. Гостуването на Стефан Цанев и неговата съпруга - известната актриса Доротея Тончева беше достойно събитие за такъв юбилей, а централните телевизии както в Словакия, така и в България не пропуснаха техния разказ за красивите кътчета на Словакия и за нейната вдъхновена публика, която възторжено посрещна Майстора на българската литература и драматургия и му отдаде заслуженото.