Презентация на издания на Института по Славистика

„Ян Станислав” към Словашката академия на науките

Книги, посветени на Кирилицата и нейното разпространение в Словакия до края на 18-то столетие, под патронажа на Посланика на Р. България г-жа Йорданка Чобанова, бяха представени в Българския културен институт в Братислава на 11 юни. Техните заглавия са „Литургичните езици в духовната култура на Славяните”, с автори Петер Женюх – Петер Зубко и колектив, „Поглед към проблематиката на кирилската писмена традиция в Словакия от Петер Женюх и колектив, както и „Ужгородски ръкописен Псевдозонар. Правила за монашески и светски живот в прелома на 16-17 в. ”, отново на Петер Женюх, в съавторство с Елена В. Белякова, Десислава Найденова, Петер Зубко и Шимон Маринчак (издания по проект APVV-14-0029).

„Безспорно Кирил и Методий са личностите, които свързват българския и словашкия народи. Те са създали старославянската писменост, творейки във Велика Моравия, което ги прави авторитети от европейски мащаб, културен мост между Източна и Западна Европа”, каза в поздравителното си слово Посланик Чобанова. Тя награди с почетен диплом Монсеньор Мариан Гавенда за приноса му в разпространяването на българската култура зад граница, учреден от Министерството на културата на България. Монсеньор Гавенда е ректор в църквата Св. Кръст в Девин и вече девет години е гостоприемен домакин на Събора на българите и техните приятели в Словакия, посветен на делото на Св.Св. Кирил и Методий.

„В началото бе Словото, а Словото бе от Бог“ - негов земен израз е религиозният език в огромното му разнообразие от песнопеене, молитва, изповед, възвестяване. Свързващото звено е писмеността ”, заяви Проф. Д-р. Петер Женюх в емоционална реч, посветена на ролята на кирилицата за Словакия до края на 18 век. „Възникването и развитието на кирилицата е свързано с византийско-славянската традиция в Словакия, в Карпатския ареал, където и до днес е жива православната духовна традиция. Тези културни процеси играят важна роля за връзките с Кирило-методиевото наследство. Те са уникална част от древния слой на славянската християнска култура, в която се отразява старинното наследство на Великоморавската църква, византийската и старобългарската духовност. Разгръщането й в цялостната й пълнота е причината сред южните и източните славяни да избуи богата славянска писмена култура”, подчерта Проф. Др. Женюх. Той допълни, че настоящите издания са плод на дългогодишни съвместни изследвания от страна на България, Словакия и Русия.

Ужгородският ръкопис представлява ръкописен сборник, който съдържа 151 канона за функциониране на църковно-духовния и светския живот в християнското общество и е предмет на сериозното и задълбочено научно изследване в рамките на проекта Monumenta Bizantino-Slavica Et Latina Slovaciae V., обясни в своята презентация гостът от Чешката република проф. Др. Вацлав Чермак, директор на Славистичния институт в Прага. Другата гостенка Доц. Елена В. Белякова, к.и.н., водещ експерт от Института по руска история на РАН в изследването на източнославянската църковно-правова ръкописна традиция в т. ч. и на Ужгородския Псевдозонар е с признат принос за научната обработка на текста. Доц. Др. Десислава Найденова от Кирило-методиевския научен център към Българската академия на науките има своя достоен за отбелязване научен принос при изследването на южнославянската ръкописна традиция и по–специално на гръцкия първоизточник „Номоканон Котелериа“ и късните му редакции.

На събитието присъстваха десетки представители на българската общост в града, дипломати и университетски преподаватели. Сред гостите беше също и Пълномощният министър на България Виктория Меламед.

Залата на БКИ Братислава бе огласена от Екуменически хор, който изпълни цъковно-славянски песнопения и бе аплодиран от присъстващите.