Официалните гости от България – президенти, вице-президенти, министри, използват обръщението „Уважаема, госпожо Хрушикова“, когато са на официално посещение в Словашката република и обезателно имат срещи и с българската общност, на която ти си доайен. Повечето от българите, обаче, които живеят от дълги години в Словакия, те наричат: „Мила Емилийке“. И така, мила Емилийке, голям късмет имаме, че си сред нас и ти пожелаваме за твоя 80-годишен юбилей още „многа, многа, лета, живио“, както се пее тук в Словакия.

Ще говоря лично, ти беше едно от първите лица, което срещнах след идването ми в Братислава, като 14-годишно момиче, изплашено, откъснато от Родината. Твоята усмивка и непрекъснати шеги ме разведриха и ми дадоха кураж, но ти си такъв човек, който с усмивка дава увереност на всички около себе си. Ти си безстрашна, решителна и неуморна, готова да отстояваш не само собствените си възгледи, но и всичко свято, което ни обединява нас - българите по света. Винаги си имала кауза, а тя е нашата обща България, нейното добро име, върховете на нейната култура, изразени чрез словото, традициите, изкуството, фолклора, героичната й история.

Помня те - красива, елегантна, начетена, находчива – нито българи, нито словаци можеха да ти устоят или да ти откажат. Нямаше нещо, което да ти се опре през годините. Немислимо би било без теб изграждането на Българския съюз с неговите осем клуба из цяла Словакия, издаването на вестник „Роден глас“, а по-късно на списанието „Сънародник“, дори създаването на Българския културно-информационен център през 1971 година, когато ти беше дясната ръка на покойния ми баща и на първия директор. Ти беше красивата кака Емилия за българските студенти тук, а до ден днешен си най-вярната почитателка на художествените изпълнения на талантливите българчета и словачета от българското училище „Хр. Ботев“. Само неотдавна развълнувана ги прегръщаше след тяхното вдъхновено изпълнение на поетично-музикалния им проект „Звездичка от Петя Дубарова над Белия замък“.

Ти си коректив за всички българи в Словакия. Който работи е окуражаван от теб, получава искрената ти похвала, който бърка, знае, че няма да му се размине истината. А ние имаме нужда от това. Всеки ден научаваме нещо от теб. Ти си живата история на българската общност в Словакия. Наскоро, когато полагахме венци на Деня на Христо Ботев научихме от теб, какво се крие в основата на паметника на загиналите български партизани по време на Словашкото народно въстание. Хубаво би било, някой млад човек да започне да идва при теб и да му диктуваш своите спомени. Това ще бъде историята на българите в Словакия, която може да послужи на следващите генерации наши сънародници, които са пръснати по света, да организират своите български общности по същия устойчив на времето и на различните политически и икономически предизвикателства начин. За тази твоя устойчивост и преданост към България, тя те е отличила с ордена на името на нашите общи - на словаци и българи просветители – „Св.Св. Кирил и Методий“ - орден на Министерството на културата, с почетната грамота и паметен медал „Иван Вазов“ на Държавната агенция за българите в чужбина, както и с грамота на Министъра на външните работи на Р. България по случай твоя последен юбилей, поднесен от г-жа Екатерина Захариева.