На 3 май Българският културен институт предствави книгите на Георги Бърдаров „Absolvo te“ и „Аз още броя дните”. Разтърсващи романи, вдъхновени от действителни истории – отдалечени във времето и едновременно - свързани чрез съдбата на героите и нуждата им от прошка. В залата на БКИ бе прожектиран документален филм, проследяващ сюжетните линии в романите на английски, български и словашки. Филмът е дело на директорът на издателство „Мусагена” - художникът Петко Манчев. Словашкият превод бе на известната преводачка Олга Кметьова - Стайкова.

Директорката на БКИ г-жа Ваня Радева нарече романите пророчески, написани с провиждаща мъдрост за необходимостта от посланията в тях година преди следващия братоубийствен конфликт, който още не е зъвършил – този в Украйна, а консулката на Р. България г-жа Габриела Примова сподели, че е прочела книгите „на един дъх”.

В „Absolvo te“ действието преплита най-зловещата част от човешката история – Холокоста и концлагерите на нацистка Германия с безумния арабско-израелски конфликт. Раздорът между два народа, които знаят, че произхождат от един и същи баща – Авраам/Ибрахим и които, въпреки че имат много повече общо, отколкото различно, в продължение на седемдесет години водят ежедневна братоубийствена война. В хода на сюжета жертвите се превръщат в насилници и после отново стават жертви, но вече на собствените си страхове, комплекси и жажда за отмъщение. През цялото време читателите се питат какво е общото между героите на отделните истории, докато финалът не ги отвежда до реката на прошката, която събира доброто и злото в едно бурно течение. Всичко това може да се обобщи с думите на Исус: „Нека, който е безгрешен, пръв да хвърли камък“.

Дебютният роман на автора „Аз още броя дните” разказва за любовта между християнин и мюсюлманка по време на обсадата на Сараево. Роман с шокиращ финал, разказващ за трагедията на двама влюбени, които светът с право нарича „Сараевските Ромео и Жулиета". Те чакат поредното кратко затишие, когато снайперистите почиват, за да избягат, да достигнат свободата… или заедно да посрещнат смъртта.

Георги Бърдаров е писател, географ, специалист по етнорелигиозни конфликти и демографски проблеми. Работи като журналист и сценарист, преподава в катедра Социално-икономическа география в Геолого-географския факултет на Софийския университет. Доктор е по География на населението и селищата. Преподава Демография, Етнорелигиозни конфликти, География на населението и селищата, Геоурбанистика, Регионален анализ на човешките ресурси. През 2012 г. е избран за доцент. От октомври 2015 г. е заместник-декан на Геолого-географския факултет.

Бърдаров попада във фокуса на общественото внимание с онлайн разказа „За петата ракия или колко е хубав животът“, който се превръща във фурор и печели телевизионното литературно реалити – „Ръкописът“.

И двата романа са преведени на немски език. През 2021 г. „Absolvo te“ получава Европейската награда за литература. Това е повод издателство „Мусагена“ да предприеме турне из 13 градове на Европа. То стартира на 19.04. в Аугсбург, преминава през Майнц, Люксембург, Кьолн, Бремен, Лайпциг, Дрезден и други градове на Германия, после в Прага, Братислава и завършва във Виена.

Екипът от издателство „Мусагена“ и писателят Георги Бърдаров навсякъде са посрещнати с благоговение и любов както от българската общност, така и от хора, които имат досег с българската култура и образование. Срещат се с читатели, деца, техните педагози и родители от българските училища. В Българското училище „Хр. Ботев“ в Братислава след искрената презенация на Бърдаров на тема „защо обичам България и какво не обичам в нея и искам то да се промени“, той стройно подреди пред децата най-важните човешки ценности като любовта към родината, нейната природа, уважението към личността на другия, въпреки неговите различия. В края на срещата децата се надпреварваха да отговарят на интересни въпроси за факти от географията и историята на България, а многобройните победители във викторината бяха възнаградени с интересни книжки. Гостите бяха изненадани, че много от децата от българското училище са словачета, а знаят толкова много за България, която са обикнали като своя страна.

Тържеството завърши в приповдигнато настроение и радостна глъчка.