IN MEMORIAM

(22.08. 1937 – 9.06. 2017)

На 4 май Българският културен институт представи изложбата „Посещение след години” на известния български скулптур Емил Венков. Откриването се състоя в Държавната библиотека в град Банска Бистрица, под патронажа на Н. Пр. извънредния и пълномощен посланик г-н Васил Петков.

В словото си директорката на Българския културен институт г-жа Ваня Радева заяви: „Имах щастието да го познавам лично. Бях много млада, на 16 години, когато дойдох в Словакия, и баща ме заведе в ателието му, те бяха приятели. И двамата бяха бохеми, и двамата пиеха червено вино, и двамата обичаха жените, живота, културата, изкуството, страстно обичаха и България, и Словакия, те са българите, които намериха втора родина в Словакия. Натурата на Емил Венков беше много буйна, много необуздана, което се вижда както от камерните му произведения, така и от монументалните, които се вписват в екстериора на двете страни."

Емил Венков е роден в София, България. В годините 1952-1957 учи в художествена гимназия, а в периода 1957-1958 в Националната художествена академия в София. Малко след това идва в Словакия, където между 1960 и 1966 г. учи във Висшето училище по изобразителни изкуства в Братислава, в катедрата по монументална скулптура при проф. Рудолф Прибиш.

Още в края на шейсетте години започва да се оформя личният скулптурен подход и запазената творческа марка на Венков, които значително се различават от тогавашната словашка скулптура. Неговата индивидуалност е дълбоко вкоренена в българския му произход и се доразвива по време на пребиваването му във Висшето училище по изобразителни изкуства и новата среда в Словакия, която става за него втора родина.

Първоначалните му творчески усилия са посветени предимно на малките форми, които се превръщат във вдъхновение и своеобразен трамплин към големи и сложни архитектурни и фигурални композиции. Като скулптор той органично усеща материала - неговата гъвкавост и съпротива, в работата си използва камък, бетон, метал, бронз или епоксид. В творбите на Емил Венков се усеща динамика и вътрешно напрежение, двубой между материя, обем и творчески замисъл. Той вмъква в творбите си скрит диалог, в който мислено общува със заобикалящото го пространство и го доизгражда.

Венков е омагьосан от чувствената красота на женската голота и я въплъщава в многобройни скулптурни торсове, които провокират у зрителя трансцендентални и противоречиви въпроси за началото и края на битието. Плавно преминава от цялото към детайла и обратно. Камерните му творби са наситени с препратки и скрити символи, страсти и еротични намеци, съкровени спомени и човешки чувства.

Голяма част от реализираните му скулптурни творби са вдъхновени от исторически или културни личности на Европа. Много от тях печелят по няколко награди и стават монументални части от градската среда, парковете и комплексите.

Приживе Венков има над 22 самостоятелни изложби в Словакия, България и в други европейски страни, включително и ретроспективна изложба в престижната зала „Данубиана“ в Братислава. Творби на Емил Венков са притежание на много световни галерии и частни колекции. Така те разпространяват неговата изповед и послание по целия свят. Те са отражение на неговото творческо верую и експресивна индивидуалност, те са произведения, изпълнени със страст и разбиране на живота и смъртта.