Нощ на литературата 2024. Романът „Времеубежище“ на Георги Господинов
На 15 май 2024 г. Българският културен институт в Братислава се включи в „Нощта на литературата“, която се организира всяка година традиционно от Чешките културни институти във всички европейски столици и обединява културните институти от европейската мрежа EUNIC и посолствата на страните от ЕС. На нея тази година бе представен и романът на Георги Господинов „Времеубежище“ в превод на словашки от Игор Хохел, 2024 г. Издателство „Икар“, Братислава.
Всяка година в „Нощта на литературата” известни и обичани словашки актьори четат на равни интервали във времето от 18:00 ч. до 22:00 ч. откъси от преведени на словашки произведения на съответните държави. Тази година БКИ представи в романтичната средновековна зала на „Teatro Colorato“ избран откъс от отличения роман на Георги Господинов. Той бе прочетен и майсторски интерпретиран от обичания словашки актьор Юрай Хрчка. На всеки половин час залата се препълваше от многобройна публика, която бурно аплодираше актьорския етюд, а пред вратите на театъра до късна доба се виеше опашка от желаещи да чуят новата българска проза. По същото време паралелно текстът бе четен в градовете Липтовски Микулаш и Сенец, които също бяха част от групата населени места в „Нощта на литературата“.
Задължение на българската културна дипломация е да представя най-големите достижения не само на средновековната българска литература и слово, но и на съвременната литература, която през последното десетилетие печели награда след награда на европейските и световни литературни форуми. Сред тях е и този нашумял роман, който пророчески очертава копнежите и фалшивите илюзии на нашето съвремие.
Георги Господинов е един от най-успешните български писатели. Той принадлежи към поколението творци, навлезли в литературата едва след 1989 г., т.е. в нова политическа и социална ситуация, когато книгоиздаването вече не подлежи на идеологически и държавен контрол.
Роден е на 7 януари 1968 г. в гр. Ямбол. Завършил е факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски” в София. Защитава докторантура в Института за литература на БАН, където работи и сега. Работи като редактор на няколко литературни списания. Той е поет, романист, сценарист, есеист, литературовед и драматург. Литературният му дебют е през 1992 г. със стихосбирката „Лапидариум”. Други негови стихосбирки са „Черешата на един народ“ (1996), „Писма до Гаустин“ (2003) и др. Дебютира като прозаик през 1999 г. с книгата „Естествен роман”. За втория си роман „Физика на тъгата” (2012), печели швейцарската награда „Ян Михалски”. Романът „Времеубеждище” е публикуван през 2020 г. и е преведен на няколко езика. Публикува разкази „И други истории” (2001), „И всичко стана луна” (2013) и др. Своята есеистика обобщава в книгата „Невидими кризи“ (2013), автор е на една успешна театрална постановка DJ (2003) и на няколко обширни литературни изследвания.
Романът „Времеубежище“ е постмодерен. Характеризира се с ироничен код като основен елемент на текста, затъмняване на идентичността на героите, тематизиране на на самото писане. Има две основни сюжетни линии, които се припокриват. Първата е изграждането и „работата“ на клиники от миналото, в които се предполага, че възстановяват паметта на хора, страдащи от болестта на Алцхаймер или деменция. Втората описва събития, свързани с референдум за миналото, в който гражданите на Европа трябва да решат кое десетилетие през 20-ти век е било най-успешно за страната им, а хората - най-щастливи и в кое от тях биха искали да се върнат и да живеят.